За свързването с другия

За свързването с другия

img_20161219_134910-300

 Спомням си, че в обучението ми за терапевт думата свързване много ме докосваше и до днес продължава да ме очарова и гали. Знаеш ли, винаги сме свързани. Въпросът е с какво?

Може да бъдем както свързани с чувствата си, автентичното си себе си, дълбоките си желания и копнежи, с благодарността на това, което имаме, така и с мнението на другия, одобрението на другия, болката от липсата на това, което нямаме, със страха , че няма да получим това, което желаем, със страха, че ще бъдем ранени, както преди.

Има нещо хубаво в това да знаеш, че винаги си свързана. И още по-хубаво да знаеш, че ти може да избереш с какво да се свържеш, защото свързването започва от нашето сърце.

За да се свържем истински и любящо с мъжа до нас е нужно първо да се покажем и да се покажем така, както вътрешно се усещаме, а не както другия очаква да ни види или според вътрешните ни очаквания какви трябва да бъдем, често наследени от нашата семейна среда, учители, общност, в която сме израснали.

За да има свързване е нужно да сме автентични. Да стигнем до това, което истински сме и да сме смели да го изразим пред другите. Така се случва свързването: като отвориш сърцето си и се оставиш да бъдеш видяна, такава, каквато си. Без да сме отворени, открити и показващи себе си, другия не ни вижда и му остава само да се свърже с нашата бариера, с нашата защита, с нашата пазеща ни маска. Това определено е уязвима позиция. Та затова ми се пише. За уязвимостта ми като жена и за пътя навътре към моята женска, истинска същност.

Имаме нужда от уязвимостта, имаме нужда да я допуснем в живота си, в отношенията си с другия. Това не е слабост, това е сила да бъдеш себе си, въпреки, че си била наранявана. Това е силата да си позволиш да се свържеш с чувствата, нуждите и желанията си, които може да са били дълго време пожертвани в името на оцеляването ти и нуждата ти от близост и обич, когато си била малко момиче.

Ето такава история ще ти разкажа.

Всичко започна с желанието ми да се потопя в женската си енергия, да се свържа с нея и да я изразя и почувствам. Избрах да си позволя да преживея един ден потопен в красота, удоволствие и топлина. Затоплих си стаята. Облякох си дантелено, светло розово бельо и красив нежен халат, с падащи ръкави и красиви, напомнящи ми за Япония, елементи. Направих си чай от лайка, ванилия и мед. Гримирах очите си и седнах на дивана в къщи да се насладя на цялата си красота, на която дадох израз. За първи път каквото усещах вътрешно, намерих израз да го покажа, за да го видя. Позволих си да се движа бавно, да се гримирам По средата на деня, да съм облечена красиво и нежно. Пуснах си песента на Арета Франклин, Natural Woman. Въпросът не беше в облеклото, а в намерението и желанието ми да си позволя отношение към себе си, на което дълго време не откликвах. Чувствах се отпусната и най-важното на сигурно място.

И тогава дойде срама. Не го очаквах. Изненада ме. Така прави срама. Идва, когато си докоснала нещо дълбоко, нещо лично и сакрално, на което не си давала израз, не си допускала с пълна сила да почувстваш и позволиш.

В главата ми потекоха мисли: Какво правиш? Толкова си нелепа? Колкото и красиво да си облечена, отвътре си си същата? Кого заблуждаваш, че си женствена? Няма ли ПО-важна работа за теб? Така ли ще се справиш със сметките в края на месеца? По-добре направи нещо смислено.

Усетих как коремчето ми се сви, бузите ми загоряха отвътре и в очите ми се появиха парещи сълзи. Тези сълзи бяха от умора, от това, че ценноста ми е твърде много свързана с това да правя, да се доказвам, да се боря. Да имам, вместо да бъда. Да чакам другия да ме одобри и трудно да си позволя да се отпусна, да се доверя, да допусна, че другия желае да се погрижи за мен. С голяма сила осъзнах, колко много се притискам, насилвам да се развия, подобря. Колко много искам да избягам от болката си, че дълбоко в мен има място, в което не ценя себе си и не си позволявам да имам удоволствия и повече красота, лекота и отпускане в живота си. Да избягам от болката, че не знам как да получавам, ако преди това не съм дала много от себе си или не съм дала достатъчно инструкции на другия, какво да ми даде. Да избягам от страха, че просто няма как да получа, просто защото съм.

Това е срамът. Прави те да се чувстваш грешна, сбъркана и недостойна. И той никога не е сам. С него са страхът и контролът.

Осъзнах с болезнена сила, че контролирах отношенията си с любимия мъж. Че както притисках себе си, така притисках и него, да прави точно това, което исках. Менажирах отношенията си с ума, вместо със сърцето си. Осъзнах, че се страхувам, че ако не му казвам какво да прави и как да се държи с мен, отношенията ни ще се разпаднат и ще загубим близостта си. Страхувах се, че ще ме нарани, както се е случвало преди, ако се отпусна и доверя.

Сега знам, че това е израз на мъжката ми енергия, на защита ми, на това, да имам каквото искам и аз да си го осигуря. Израз на страха ми, че ако аз не си поискам, няма да ми бъде дадено!

Така не давах израз на жената в мен. На тази жена, която нося в себе си. На тази нежна, красива, част от мен, която желае да се отпусне, да се довери, да вярва, че винаги ще бъде прегърната и обичана, просто защото е. Да се отпусна и доверя на партньора ми да води отношенията ни, защото бях на сигурно място. Вече не бях там, където бях. Вече вярвах повече в тялото си, дълбоката си женственост и беше време да последвам жената в мен.

Време да дам свобода. Да позволя на мъжа до мен да бъде такъв, какъвто е и какъвто иска да бъде в тези отношения. Да му дам пространство да бъде активен, когато го почувства. Да се отпусна и да следвам. Само тогава изграждаме свързване, което идва от място на автентичност и вяра. Свързване в, което съм отпусната в женската си енергия и дълбока нежна и чувствена същност. Това дава място на мъжката енергия в партньора да ликува, да диша, да се изяви.

В този ден си позволих да се отпусна в уязвимостта си и открито да почувствам срама и раните, които си нося.

Как се живее със срама? Ето така. Като се отвориш и го разкажеш.Като го облееш с любов, разбиране и приемане. Като прегърнеш собствените си несъвършенства и се обичаш заедно с тях. Като позволиш на горещите сълзи да го разтопят. Като видиш собствената си смелост, която те е предвижила на ново, ПО-сигурно място. Като си припомниш, че твоята същност е любов и жена.

Бележки от сърцето:

♥ Откликвай на вътрешните си желания

♥ Позволи си да живееш през дълбоката си женственост, такава каквато я чувстваш

♥ Бъди смела да покажеш на мъжа до теб, жената в теб. Вече си на сигурно място

♥ Вярвай и се довери в силата на мъжкото сърце. То е тук, за да те закриля и пази

Пожелавам ти една топла, женствена, автентична и изпълнена с любов Коледа.

С обич,

Марина

Марина Байрактарова е Любовен психолог. Нейните лични и групови програми помагат на развиващи се и сърцати жени, да преодолеят бариерите си в обичането, да се свържат с дарбите, сърцето и красотата си, за да привлекат подходящия мъж и да сътворят отношения с него изпълнени с близост и взаимност, където той ги разбира, готов е да се развива и с него се чувстват ценни | красиви | обичани.

С отворено сърце и топлота съм тук за теб, в лудницата на празниците. Ако усещаш, че живееш далеч от женското си сърце си добре дошла да гледаш БЕЗПЛАТНИЯ УЕБИНАР: 3 тайни на женското общуване, които те сближават с мъжа.

Следва: 3 ТАЙНИ НА ЖЕНСКОТО ОБЩУВАНЕ, КОИТО ТЕ СБЛИЖАВАТ С МЪЖА

Share on FacebookGoogle+Tweet about this on TwitterPin on PinterestShare on LinkedIn

Вашият коментар