Как се поддържа огън в дълга връзка?

 

Как се поддържа огън в дълга връзка?

 

milena-1Обичам да си играя с природните стихии. Да провокирам и да наблюдавам какво ще се случи. Любопитно ми е да пускам импулси и да гледам как природата ще ги последва. От всички стихии най-любимата ми е огънят. Паленето, поддържането и гасенето на огъня винаги са ме вълнували. Затова когато се намирам някъде, където гори огън, аз винаги стоя близо до него. Комфортно ми е с неговите едновременно съществуващи предвидимост и непредвидимост, обичам да ме топли и да гледам как изгаря всичко.

Тази есен, съвсем в синхрон с актуалната ми посока на размишления за любовта и връзките, проведох малко проучване с помощта на огъня. Исках да опитам нещо различно. Вече бях палила много огньове, които ставаха големи и почти заприличваха на пожар, а после се чудех как да изгася. Това беше лесно… Избираш горещ ден, пускаш запалена клечка в голяма купа със суха трева и пръчки, а после полагаш усилия да убедиш всички около теб и най-вече себе си, че „няма страшно, имаме вода, ще погори и ще изгасне“. Точно както страстта – пали, разгаря бързо душата до степен на неуправляемост, и не след дълго сваля фантазиите на земята и ги превръща в пепел… Това го познавах добре, исках да проуча нещо друго. Реших да поискам урок от природата по темата как се поддържа искрата в дългосрочните взаимоотношения.  Заех се да запаля по-малък, но постоянен и силен огън, който да гори по-дълго време. А за да прилича още повече на реалния живот, събрах зелена окосена трева и реших да намеря отговор и на въпроса как най-успешно покрай сухото да изгори и суровото… Или на езика на връзките – как да се връщаме един към друг, когато сме загубили интерес, трудно ни е да се доверим, отпуснем или отдадем. Предстоеше ми да открия отговорите на въпросите, които си задавах…

Като начало, направих най-умното, което може да се направи при започването на нещо ново. Почувствах и помислих. Застанах по средата на поляната и се огледах, усетих температурата, влажността, разгледах с какво разполагам.

Разпръснати навсякъде и трудни за събиране сухи треви и пръчки, следствие от предишно косене, и една голяма купа прясна зелена трева, вече събрана от мен. В главата ми ситуацията зазвуча като метафора на случващото се често във връзките:  човек има силно желание да се свърже с другия, което се разпалва лесно като сухата трева, а паралелно с него – голяма вътрешна бариера, натрупана през годините живот и в сблъсъците с реалността, каквато е зелената трева за огъня. Като се замисля, този на пръв поглед сблъсък всъщност е чудесен природен баланс – единство между порив и защита. Едното се допълва от другото. Ако я нямаше бариерата, която ни прави по-предпазливи, щяхме да изгорим целите още в първия пожар и да не остане нищо от нас. Ако го нямаше желанието, бариерата никога нямаше да се разтопи. Желанието и бариерата ни правят цялостни, а тяхното ефективно съчетаване е и една от задачите на зрелия човек – да може да използва здравите и положителни части от себе си, за да се справя с трудните и незрели части от себе си….

След като почувствах и помислих, започнах да действам: събрах камъни, дърва, сухи клечки и трева, набавих хартия и разбира се – средство за запалване. Време беше да опитам! Откъде трябваше да започна ?

 

Огнище

Започнах от огнището. Концентрирах се върху това да го изградя стабилно и с добри граници (под формата на камъни) спрямо останалия свят. Този процес асоциирам със създаването на „ние“ – своеобразното интимно на двойката, нейната необходима степен на независимост от външни влияния, за да се идентифицира като двойка. Защо са толкова важни границите с външния свят?

Ето какво се случва с огнището, ако ги няма камъните: или огънят се разсейва и тръгва в различни посоки, или изобщо не се запалва. Съществуването на границите в една връзка създава нивото на сигурност, необходимо, за да се установи емоционална близост.

Умението да изграждаме здрави граници в двойката зависи от нивото ни на лична вътрешна независимост от другите. Все пак, за да станем двойка, първо е необходимо да бъдем единица.

Всеки от нас знае колко объркващо може да бъде въдействието на изискванията, мнението, желанията на родители, роднини, приятели, колеги, общество, когато ни е трудно да казваме „не“ и сме склонни да поставяме потребностите на другите пред своите.

Отношенията в двойката имат свой живот, който има нужда от относителна самостоятелност и пълноценното присъствие на двамата. Затова са необходими границите, които всеки от партньорите поставя спрямо себе си по отношение на връзката. Камъните в огнището са здрави, подредени плътно един до друг, но не без въздух и възможност да бъдат размествани. Важно е границите да са стабилни, но все пак достатъчно гъвкави, за да се адаптират към промените във връзката.

 

Основа

В основата, разбира се, се слагат по-дебели сухи дървета. Когато успеят да се запалят, те ще поддържат огъня по-стабилен, защото могат да горят дълго време. Те дават увереността и доверието, че той ще съществува. Дърветата за мен са символ на привързаността, грижата, умението да обичаш – основите, без които нито една връзка не би могла да се изгради. Естествено, колкото повече са те, толкова повече устойчивост ще осигурят на огъня в гората, а и на този във връзката.

Всеки от нас носи със себе си такива дебели стабилни дървета. Дали ще пожелае да ги сподели с другия, зависи от количеството суха трева, което го очаква.

 

Сухата трева

Тя материализира вдъхновението, страстта, привличането, енергията между хората. Без нея не може в началото, в края често я няма, а през останалото време е жизнено необходима. Тя захранва огъня, разпалва го и го подготвя да понесе зелената трева. Събирането на суха трева е отговорност на всеки огняр, на всеки партньор.

Знаем как понякога огънят може да изгасне много бързо… точно в момента, в който сме видели, че загасва и изведнъж сме разбрали, че сме неподготвени, защото не сме се сетили да осигурим допълнителни подпалки. После изпитваме гняв, защото още iмаме желание, но не сме се погрижили навреме. Така и във връзките, разчитаме страстта и взаимността да се случват от самосебе си и забравяме, че те са наша задача, която не можем да делегираме на никой друг.

Задачата е да открием и уважаваме всички онези неща, които създават енергия и вълнение в отношенията ни. Те захранват системата и я правят жива. Умно е да ги търсим и използваме навреме и редовно, да държим на тях и да не забравяме, че те са ресурсът, който събужда, топли, дава надежда и осмисля връзката.

 

Въздухът

Понякога на огъня му липсва въздух. Когато е ограничен и затворен, или когато твърде дълго е горял. Размахвам вестник, пускам въздух вътре и отново пламва. Също както между хората, вкопчването задушава и обезчувствява, а свободата и здравословната дистанция пробуждат и интригуват.

Танцът между близостта и дистанцията създава усещането за живот във връзките. Силният вятър може да отвее огъня в друга посока, липсата на въздух може да го угаси.

Как да управляаме този процес? Когато познаваме огъня и го наблюдаваме, ние ще знаем от какво има нужда. Когато сме свързани със себе си и в контакт с партньора си, усещаме кога да търсим повече емоционална интензивност, и кога – почивка и повече независимост един от друг. Важно е да приемем, че тези две нужди са част от нашата природа и от природата на връзката. Така ще приемаме по-мъдро и спокойно моментите на раздалечаване в отношенията.

 

Зелената трева

Избрах зелената трева за метафора на бариерите между хората и трудностите вътре в тях. Обикновено те се оказват препятствие пред свързването, отдалечават хората един от друг или ги сблъскват.

Зелената трева не гори, защото не е готова. Ако я пуснеш директно върху огъня, го задушава. Какво би направил добрият огняр? Много просто: би й дал време и би я оставил, за да изсъхне и да я ползва… може би в следващия огън.

Аз обаче исках да проверя как се отразява тя на огъня и може ли да се направи така че тя да изгори също. Реших. Ще горя зелената трева на части, малко по малко, само когато огънят е достатъчно силен и не е застрашен от изгасване. А за да не го задуши, всеки път преди да я пусна, поставях взетото кълбо трева известно време над огъня, за да се затопли и сихронизира с температурата вътре. И ето какво открих!

Точно зелената трева, поставяна внимателно и по малко, може да поддържа един огън много дълго време жив, защото гори по-бавно и прави огъня умерен и устойчив.

 

Покрай мен минаха няколко човека, които се плашат от зелената трева. Казваха ми „Няма да стане, откажи се“. Те са толкова много. Може би същите смятат, че връзките трябва да вървят от самосебе си, без мислене и усилия, и ако има конфликти, значи няма да се получи. Аз не съм от тях. Огънят ми стана силен, концентриран, постоянен и продължителен, благодарение на всеки елемент, който използвах, включително и зелената трева. Изводът, който си направих: отношенията, които запазват близостта и страстта си за дълго време, са тези, в които партньорите имат повече различия и трудности помежду си. Причината е, че в такива връзки човек се развива и интригува, обогатява и узрява, но само ако знае как да подходи към трудностите и различията. А именно, да си дава сметка колко ценни са те и колко тясно свързани са с приликите и взаимността. Партньорите да бъдат будни и да осъзнават отговорността си за създаването на положителните ресурси на връзката, да се грижат те да бъдат живи и достъпни. А при трудностите нито да бързат да съдят и бягат, нито да се опитват да решат всичко наведнъж и завинаги. И в двата случая биха загасили огъня.

Ще се почувстваме облекчени, ако разберем и приемем, че трудностите могат да бъдат преодолявани бавно, малко по малко, и с помощта на огъня между партньорите. А в процеса на тяхното преодоляване връзката се задълбочава и разширява.

Tака, накрая на моето проучване, вече съм сигурна, че огънят в дългите връзки гори, само когато се грижим за него. Нашата зрялост и независимост стоят в основата му. Благодарение на тях имаме куража да споделяме сърцата си. Да се привързваме и да обичаме активно, всеки ден. Да събираме редовно суха трева и да захранваме отношенията си. Да уважаваме нуждите си и тези на партньора от близост и дистанция, и да бъдем осъзнати за тях. Да възприемаме трудностите като възможност да стигнем по-близо до другия и да опознаем още повече себе си. Съзвучието на всички тези неща поддържа огъня в дългосрочната връзка и нищо не е по-малко важно от другото.

От сърце,

Милена

Милена Каменова е семеен консултант и клиничен психолог. Посвещава работата си на темите за взаимоотношенията в семейството, комуникацията в двойките, свързването между родителите и децата. Милена е един от създателите на творчески кът „Под дъгата“ – специално място за деца и родители, в което децата могат да се развиват в съзвучие с нуждите си. В професионалния си път се стреми да намира творчески подход към ситуациите и хората. Създател е на сугестопедичен курс за родители „Творчеството да си родител“, курс за социални умения за деца „Да общуваме през ума и сърцето“, статии и лекции за родители, социални и творчески проекти.

Свържи се с Милена:

Тел. 0888758486

email: milena_kamenova@abv.bg

Кабинет: бул.Патриарх Евтимий 15Б

Facebook page: Милена Каменова

Детски кът „Под дъгата“

Следва: ЗА ЖЕНАТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МЪЖА

Share on FacebookGoogle+Tweet about this on TwitterPin on PinterestShare on LinkedIn

Вашият коментар