Свързване с мен

Свързване с мен

 

14330091_10154530648424138_7046121015338166322_nИскам енергията ми да идва от радостта, когато правя нещата, които обичам, а не само от сутрешното кафе. И истината е, че съм по-жизнерадостна и обичаща, повече себе си, когато си позволявам пространството и времето за почивка и свързване с мен по – често.

Нежност. Състрадание. Подхранване. Милост. Блясък. Прошка. Изцеление. Свобода. Смирение. Магия. Мистерия. Любов.

 

Това са част от любимите ми думи. В тях са въплътени и едни от най-дълбоките ми философии и ръководни идеали, които се старая да споделям с всички около себе си, докато съм тук на тази земя.

А какво ако ги насочваме освен навън и навътре?

При мен това започна да се случва постепенно с възрастта. Тази любяща грижа за себе си стана фокус, след като в следствие на достатъчно количество себеотрицание и постоянно отхвърляне на нуждите на тялото ми, то започна да крещи все по-силно за помощ. Усещала съм в такива моменти объркване, вина, напиращи сълзи, депресия, срам, тежест и после тук там някоя друга болка или дискомфорт. Вече приемам тези знаци, като послания, които ме подсещат да наблюдавам добре зоните, които пренатоварвам и така нарушавам баланса си и губя свързаността си със самата мен.

Помня, годините когато бях малка и имах тази неизчерпаема енергия, която сега виждам у всички деца. Можех да ставам рано и да си лягам късно – дори да не спя изобщо. Понякога гледайки децата, леко им завиждам. Изумява ме как имат способността да стават и да тичат, тичат, тичат… но все пак и те имат лимит….както и аз – когато се натрупат няколко активни дни без почивка и се чувствам ужасно, започвам да мърморя, готова съм да дам всичко за още един час сън.

Съвременнотто общество възхвалява постоянното движение и активен ритъм. Нали? Искаме 24 часа в денонощието отворени ресторанти и магазини. Искаме да можем да се свържем с всеки по всяко време, да ни бъдат решени всички проблеми веднага. Ставаме гневни, когато хората не отговарят на мига на съобщенията или мейлите ни. И пием кафето си, не само защото обичаме вкуса му, но защото ни дава екстра заряд, за да свършим още нещо през краткия и пренатоварен ден.

Но…искам ли да се чувствам така? Да не мога да функционирам, като нормално човешко същество, без помощта на екстра кофеина?

Желая енергията ми да идва от радостта, когато правя нещата, които обичам, а не само от сутрешното ми кафе. И истината е, че съм по-жизнерадостна и обичаща, когато си позволявам пространството и времето за мен. Чувствам се повече себе си, когато си позволявам да полежа на дивана без причина, когато оставям телефона и компютъра, защото ума ми има нужда то тишина, когато си лягам рано, за да се усмихна пълноценно на утрото и любимите ми хора.

Желая да си даря това време за свързване с мен. Да се доверя, че всичко, което трябва да се свърши, ще бъде свършено. Да намаля списъка със задачите. Да признавам,  че съм най-доброто си Аз, когато си позволявам да се презаредя и освежа. Да съм в хармония със себе си и да вдишвам приказното…

Едно от местата, където живеят най-много столетници в света е остров Икария в Гърция. И всеки път, когато обикалям малките гръцки селца, се сещам за този факт и виждам с очите си защо е верен. Спокойствието, липсата на стрес, здравата храна, позволението за почивка, забавения ритъм на живота, вкусването на живота….

Тези дълги уикенди, прекарани там ми помагнаха да се отворя към насладата от нищоправенето, да се предам и отпусна, да се оставя да дишам с пълни гърди и усещам вкуса на храната с всичките си сетива. А после да искам да запазя това чувство и като се завърна обратно….

Постигам го с малки нежни ритуали към мен, свързани с грижа, подхранване, фокус върху как се чувствам и кога от какво имам нужда да си подаря… като съм по-търпелива и приемам, че всичко е наред, такова каквото е и че всичко се случва в най-правилното за мен време.

Тази вътрешна нагласа на спокойствие и удовлетвореност, подсилена женска енергия и любов разтварят наблюдателността ми, възможността ми да давам и получавам повече, да не пропускам насладата от настоящето и да правя съзнателните избори в живота  си.

Връщайки се назад виждам колко много малки крачки съм извървяла, за да стигна дотук и колко големи резултати съм постигнала, колко ново съм научила и как съм се разширила.

Тази връзка с мен ми позволява да видя всичко това и да свържа парченцата на картината, която съм нарисувала дотук и … да избера цветовете и штрихите оттук нататък.

 

 

С любов,

Юлия Атанасова

 

Юлия Атанасова е основател и автор на блога за щастие Judway. От 15 години се занимава с медии, маркетинг и реклама, от няколко години насам ръководи дейността на глобална дигитална компания за България. Дълго време търси хобито си, вярва, че в живота трябва да правиш това, което най-много обичаш, защото само тогава мечтите стават реалност. След най-различни опити, стига до идеята за собствен блог. И след този дългогодишен опит в медиите, защо не? Само че сега от новата за нея страна – и като създател, автор, творец на Judway плюс ко-създател на проекта „Да на себе си“ и съосновател, водещ и майндшейкър в Ателие за живот Все Едно. Мисията й е да вдъхновява за откриване на личното щастие и постигането на мечтите и се впуска в това приключение и за себе си, споделяйки пътя си на страниците на Judway. Открий вдъхновение за своето щастие и ти  тук. Подкрепи идеята за щастлив живот, стани част от групата тук .

Следва: СВЪРЗВАНЕ С ТЯЛОТО

Share on FacebookGoogle+Tweet about this on TwitterPin on PinterestShare on LinkedIn

Вашият коментар