Книга на броя

 

Книга на броя

 

Аз съм жена. Вечно променяща се. Така, както листата променят цвета си, така и аз нося в себе си своите сезони, различните палитри на моята креативност.

Като жени е необходимост да сме креативни. Без творчеството вехнем и тъга залива душите ни. А когато дните стават по-къси губим светлината си.  Как да я запазим? Как да бъдем креативни сред всички отговорности на домакиня, съпруга, любима, майка, сестра, приятел…

Когато не преставаме да преоткриваме любовта в себе си. Една от любимите ми книги за такъв сезон от годината е „Завръщане към любовта“ от Мариан Уилямсън. И за да ти я предам, като идея за добро четиво, съм приготвила и някои от любимите ми цитати.

Приятно четене!

С любов,

Юлия Атанасова

 

Нашият най-дълбок страх е, че не сме достатъчно добри, че не сме способни. Всъщност, ние се страхуваме от собствената си мощ, защото е безгранична.

Не тъмнината ни плаши. Страхуваме се от светлината, която носим в себе си. Въпросът, който най-често си задаваме, е: кой съм аз, че да светя, да блестя, да съм величествен, гениален, талантлив, легендарен… Ние знаем какви не трябва да бъдем, но не знаем кои сме всъщност.

Ние сме деца на Бога. Нашата позиция „Аз съм нищо“ не е от полза нито за нас, нито за света. Няма нищо достойно в това да се свиваме, за да бъдем нищожни, и по този начин да вярваме, че другите се чувстват добре, като им спестяваме неудобството да съжителстват с големи хора.

Ние носим у себе си Славата Божия и сме родени, за да се прояви тя чрез нас.

Ако позволим на светлината, която носим у себе си, да засияе, ще позволим и на другите да направят същото.

Ако се освободим от страховете си, ще освободим и другите от техните страхове!

Мариан Уилямсън,“Завръщане към любовта“

 

Промяната, която търсим, е вътре в сърцата ни. Събитията винаги са следствие. Един ден хората ви обичат, на следващия сте тяхна мишена. Един ден нещата вървят гладко, на следващия ви се струва, че сте пълен неудачник. Винаги ще има поврати в живота. Те са част от човешкия опит. Но ние можем да променим начина, по който ги приемаме. И тази промяна във възгледите ни за нещата е чудо.

Мериън Уилямсън, „Завръщането към любовта“

 

Понякога хора, които нямат какво да предложат в една истинска връзка, изглеждат така, сякаш ни поднасят целия свят. Те са толкова откъснати от собствените си чувства, че са станали гениални артисти, които несъзнателно изпълняват ролята, която е написала нашата фантазия. Но отговорността за преживяната болка си остава наша. Ако не търсехме евтина тръпка, нямаше да повярваме в лъжата…

Жените понякога ме питат: „Мериън, защо винаги срещам мъже, които злоупотребяват с чувствата ми?“ Отговорът ми най-често е следният: „Проблемът не е в това, че ги срещаш, а в това, че им даваш телефона си.“ Проблемът, с други думи,  не е, че привличаме определен вид хора, а че изпитваме влечение към определен вид хора. Например, някой който злоупотребява с чувствата ни, може да ни напомни за единия или за двамата ни родители. „Излъчва отдалеченост и леко неодобрение – тук ще се чувствам като у дома си.“ В такъв случай проблемът не е, че ни причиняват болка, а че ние се чувстваме удобно с нея. Добре позната ни е.

Мериън Уилямсън, „Завръщане към любовта“

 

Когато говорим, ключът към общуването не е какво казваме, а нагласата, която стои зад казаното. И тъй като съществува само един ум, всички ние постоянно общуваме телепатично. Всеки път избираме дали ще се свържем, или ще се отделим, и човекът, с когото говорим, усеща нашия избор независимо от думите ни. Когато изберем да се свържем, отваряме вратата на общуването, защото това е ключът към ваимността. Смисълът в разговора е не да преследваме своята цел, а да открием онова чисто състояние, от което да отправим своето съобщение. Ние не се стремим да се свържем чрез нашите думи; приемаме, че сме свързани с другия, още преди да заговорим. Това разбиране само по себе си е чудо.

Мериън Уилямсън, „Завръщане към любовта“

 

Податливостта ни към мита за „Господин Подходящ“ идва от нашата възхвала на романтичната любов. Егото използва романтичната любов за своите „специални цели“, като ни кара да излагаме на опасност връзките чрез надценяването на тяхното романтично съдържание. Разликата между приятелство и любовно увлечение може да се илюстрира с образа на дългостеблена роза. Стъблото е приятелството, цветът е любовното увлечение. И понеже егото е ориентирано към чувствата, ние автоматично насочваме вниманието си към цвета. Но всички сокове, от които се нуждае цветето, за да оцелее, стигат до него благодарение на стъблото. Стъблото може да изглежда скучно в сравнение с цвета, но ако откъснете цвета от стъблото, той няма да издържи дълго…(също така) през някои сезони цветовете окапват. Но ако полагате грижи за растението, отново ще дойде подходящият сезон и розите ще разцъфнат. Изчезването на романтичния трепет не оповестява задължително края на една чудесна връзка, освен за егото. Духът може да съзре семената на новото раждане във всеки упадък.

Мериън Улямсън, „Завръщането на любовта“

Следва: УМЕЕШ ЛИ ДА ДАВАШ НА СЕБЕ СИ?

Share on FacebookGoogle+Tweet about this on TwitterPin on PinterestShare on LinkedIn

Вашият коментар